Доста често явление в наши дни е емиграцията на българите в чужбина. Все повече млади хора не откриват причина, за да останат в Родината и като ято птички отлитат към нова и непозната земя, за да търсят топлите лъчи на усмихващото им се слънце. В очите на наивните българчета, навършили пълнолетие и получили така желаните свобода на избор и независимост, България изглежда като верига, от която час по-скоро бързат да се откъснат и да избягат далеч от нея. Защото това е България в очите на днешното поколение – пречка към развитието и прогреса; държава, управлявана от вълци в овчи кожи; страна, в която обикновеният човек се мъчи да живее и живее, за да се мъчи. Представена в тази светлина, Родината ни се превръща в най-черната, най-лошата, най-презряната… И ето как един ден българинът се озовава на Терминал 1, държейки билет в треперещите си ръце. Докато едно време този българин бе на около 35-40 години, че дори и повече, сега той е младеж, едв...